Кърджали

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България. Тя е най-голямата община в Източно - родопския планински масив с територия от 642 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали.

Общината обхваща 117 населени места. В нея живеят 76509 души (по данни на ТСБ преди преброяване 2001г.). В град Кърджали живее 59.2% от населението на общината.

Град Кърджали се е обособил в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи. Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е вторият по големина град в България. Най-близкият КПП "Капитан Андреево" е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция.

Община Кърджали е модел за мултиетническа общност. В нея живеят съвместно хора от различни етноси - българи, турци и роми. Според статистическите данни икономически активното население в общината е 36 688 души. Нивото на безработицата, което възлиза на 11.88 % за 2001г., е по-ниско от средното за страната.

Първи данни за селището. Най-интересното от краеведческата литература - легенди за създаването на селището, произход на името на селището, описания на пътешественици от ХVІ, ХVІІ, ХVІІв. Данни за населението, най-стари квартали, административни промени след Освобождението.

За първи път Кърджали фигурира като селище в турски регистър от 1607г., а е обявен за град в началото на ХХ в.

Община Кърджали е разположена в Ардинската подобласт на Източно -родопската област. Средната надморска височина е 330м. През територията на региона минава р. Арда, с притоците си Върбица, Крумовица, Бяла река - десни и левите Перперек и Боровица. Релефът е нискоридов и хълмист. Родопският масив е изграден от метаморфни скали, които в по-голямата си част са дълбоко потънали и покрити с палеогенски варовици, пясъчници и конгломерати или със смесен материал от подводни вулкански ерупции - туфи, андезити и риолити.

Разнообразието на релефа се активизира от ерозията на реките, която формира съвременния лабиринт от ридове и сложна долинна мрежа.

В климатично отношение Областта попада в Южнобългарската климатична област и по-точно в Източно-родопския климатичен район, повлиян от топлото Средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото - 24 градуса. Средната годишна температура се движи в границите 11-13 градуса. Годишната температурна сума е около 4 000 градуса. През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен - ноември , декември, януари; пролетен - май, юни, юли и един минимум - август, септември. Поради южното положение на областта голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг.

Климатът в Област Кърджали като цяло е мек и влажен, силно повлиян от близостта на Средиземно море. Средните зимни температури са около 0˚С, а през лятото не надхвърлят 24˚ по Целзий. Меката зима и дългият вегетационен период създават добри условия за отглеждане на втори култури. Тази възможност практически не се използва понастоящем, основно поради недостатъчното овлажняване и необходимостта от изкуствено напояване.
Теренът на Областта се прорязва от горното и средно течение на река Арда, заедно с нейните притоци р. Върбица, р. Крумовица и р. Перперек. Река Арда е най-голямата родопска река, десен приток на Марица. Прорязва Източните Родопи и напуска територията на страната.
 На нея са изградени три от най-големите язовири в страната –

яз."Кърджали";яз."Студен Кладенец" и яз.                                                         "Ивайловград". Една от забелижителностите на Кърджали е язовир Кърджали, който е един от най-големите в България. Неговата дъговидна стена е висока 109 метра и е една от най-големите в Европа. През лятото язовирът служи като средство за отмора на много жители на Кърджали и гости на града. В непосредствена близост са изградени хотели, ресторанти, лятни вили. Атракция за посетителите са кораба Емона и плаващите ресторанти, предлагащи богато рибно меню. На туристите се предлагат  още водни колела, джетове и водни ски. На язовир Кърджали е изградена и модерна база на федерацията по гребане, където националнят отбор провежда редовно своите лагер-сборове. Слънчевите и меки есенни дни, съчетани с красивия изглед на различно обагрени гори и леко потънали в омара околни планини, създават условия за отдих и естетическа наслада. Тези условия определят висок рекреационен, спортен и туристически потенциал на района.

Близо до с. Кирково, в местността "Варниците" има няколко находища на минерална вода, от които едно е проучено и каптирано. Дебитът на водата е 30 л/сек, а температурата е 22-270 по Целзий. Минералната вода лекува успешно кожни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания. Минерална вода има открита и в района на кв."Боровец" в град Джебел, като съществува възможност за изграждане на санаториум или балнеолечебен център. Водата е бистра, безцветна, без мирис и с температура 340 С и с дебит 720 дм3/минута.

Водните площи са 2% от структурата на територията на областта. Водният отток на реките в областта се характеризира със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Под влияние на значителните пролетно-летни валежи зимното пълноводие преминава във вторично пролетно пълноводие и по такъв начин в режима на реките се формира една обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока.

   Почвите в региона са канелени-горски, повечето дълбоко ерозирали. Срещат се и черноземни смолници. Характерни за региона са и така наречените скелетни почви, образувани от рушенето на риолитите. Те създават специфичен микроклимат, обуславящ разнообразна и интересна флора.

В Област Кърджали се пресичат две фитогеографски зони - средноевропейската и средиземноморската, както и две зоогеографски зони - северната и средиземноморската. Тези условия са причина за изключително голямото разнообразие на редки растителни видове в областта - често се срещат находища на венерин косъм, силивряк, ела, родопска горска майка, дървовидна сина хвойна, джел, пърнар, вечнозелен тракийски дъб, вековен бял бор, вековен зимен дъб. Сред представителите на животинския свят скален орел, белоопашат мишелов, керкенез, египетски лешояд, белоглав лешояд и др.

   На територията на Област Кърджали се намират четири резервата с национално значение: резерват "Казълчирпа" - 170 ха площ, резерват "Боровец" - 360 дка, резерват "Чамлъка" - 30 дка и резерват "Вълчи дол" - 756,7 ха. В резултат на разнообразни геологически процеси и сложното геоложко минало на Източните Родопи, в Област Кърджали съществуват интересни скални образувания: вкаменената сватба, каменните гъби, скален прозорец, вкаменената гора, скалите на Устра, гъбата, лъвът, както и хладилната пещера и шестте пещери.

   В ловно-стопанско отношение част от горите, устроени към лесничейството са разпределени в 14 ловностопански района, предоставени на съответния брой ловно - рибарски дружини, обединени в Ловно - рибарско дружество - Кърджали. За същите са разработени ловоустройствени проекти от страна на дружеството. 475,5 ха се числят към образцово ловно стопанство "Студен кладенец" на СС на БЛРС стопанисвано от фирма "Сокол". В държавния ловностопански район се води целенасочена и пълносистемна ловностопанска дейност. В предоставените ловностопански райони на ловностопански дружини, основно провежданите мероприятия се свеждат до: ежегодна таксация на дивеча; частично подхранване на дивеча през зимния период, главно на сърната с листник, сено и сол и дивата свиня и дребния дивеч с концентриран фураж; добив на дивечово месо и упражняване на ловен спорт. Главният вид дивеч е диференциран в зависимост от характера и производителността на местообитанията, компактността на горските комплекси и трайността в обитаването. Благородният елен е определен за главен вид дивеч в Безводно, Ненково. Подходящи местообитания за неговото развитие са налице в част от ловностопанските райони "Паничково", "Комунига" и "Пчеларово". В останалата част от територията на лесничейството за главен вид дивеч е определена сърната. Дивата свиня и еленът лопатар са третирани като съпътствуващи видове в районите на тяхното обитаване. За муфлона има подходящи местообитания почти във всички части на лесничейството. На този етап неговото развъждане е предвидено само в заградените площи, поради интензивната паша на домашни овце почти из цялото лесничейство. За заека е подходяща цялата дивечопригодна площ, с изключение на скалистите местообитания. Налице са подходящи местообитания за развъждане на кеклик. Ловът на хищници има решаващо значение за ограничаване на отпада и увеличаване прираста на останалия дивеч. Подходящи са условията за организиран ловен туризъм на благороден елен и елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик и други.

    Кърджали е естественият център на Източните Родопи. Неговият район представлява уникална смес от исторически паметници от най-дълбока древност до наши дни, уникални природни феномени, трудно проходими планински масиви и огромни водни басейни.

   Районът на  Кърджали е добре известен с многобройните крепости и храмове, датиращи от древниостта. Античният и средновековен град Хиперперакион - над с.Горна крепост е един от най-древните. Най-старите следи от живот се отнасят към епохата на Късния енеолит. Вероятно през късната Бронзова и Желязната епохи на хълма се оформя мащабен култов комплекс, включващ множество врязвания в скалите.

Архитектурата се появява в последните векове преди Христа. Постепенно там се оформя град с различни части - Акропол в най-високата част на хълма, укрепен с мощна крепостна стена с дебелина до 2.8м., изградена от масивни каменни блокове без спойка; две големи подградия Север и Юг и селище в северното подножие на хълма.

Безспорен интерес представлява Дворецът, всечен в скалите югоизточно под Акропола. Помещенията на приземния етаж са над 30, организирани около просторна тронна зала на две нива. В преддверието, в масивен скален блок е изсечен трон. От Запад и Изток две помещения са оформени като крипти, в които са открити 20 гробни камери. За съжаление всички гробни паметници са ограбени в древността или от съвременни иманяри.

Тракийска крепост при с.Лисиците.

Намира се на 100м. южно от селото в м.Чит кая. Стената от камъни без спойка прегражда северната достъпна част и огражда площ от 200кв.м. Не са регистрирани основи на сгради и други съоръжения. Обектът не е проучен археологически. Околните скали са прорязани от десетки скални ниши.

Късно антична и Средновековна крепост при с.Вишеград.

Крепостта се издига на характерен връх с отвесно спускащи се към р.Арда скали. Цитаделата преизползва част от късно античната страна и има площ от 560кв.м. Крепостта е известна под името Хисар юстю (Горна крепост). Резултатите от сондажните археологически проучвания и топонимът дават да се предполага, че тук се намирала резиденция на управителя на областта Ахридос.

Средновековният манастир Свети Йоан Продром - археологическата сензация на 20 век

Манастирът е основан през 6-8 век. Той се е явявал естествения център на християн-ството в Родопите. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типичновизантийски стил, по точно атонски. Манастирът е средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос.

В края на 1998 година, при извършващите се подготвителни работи за консервиране на църквата, бе направено сензационно откритие – гробница на висш духовник със запазени обредни дрехи. Такива се откриват за първи път в гроб.

През 2000-та година, възстановената църква, след 600 години мълчание, отново огласи с камбанен звън Кърджали.