Калиакра
Нос Калиакра е забележително природно образувание, скалист полуостров дълъг
повече от 2 км, който се посещава
ежегодно от много български и чуждестранни туристи. Още от древността той е
ориентир за крайбрежното корабоплаване. Една от най-ранните находки, която
доказва използването му като морски пристан е слитък от злато, сребро и мед
изработен във формата на волска кожа през ХІV в. пр. Хр.
Най-ранното селище възниква
на тесния, врязан в морето нос през ІV век пр.Хр. То е наречено Тиризис,
по името на тракийското племе тиризи.
През V в. пр. Хр. той се включва в границите на Одриското
царство, една от най-значителните и богати държави в югоизточна Европа през
тази епоха. Древногръцкия географ и
историк Страбон в края на І в. пр. Хр. споменава укреплението на “тиризийския
нос”. Според него един от наследниците на Александър Велики-цар Лизимах
(361-215 г. пр. Хр.) е скрил там своята хазна.
В писмените извори от римската епоха селището се среща с имената: Тиристис,
Тетрисиас, Триса. Тракийското
укрепление е възстановено и разширено, като крепостната стена е почти изцяло
преизградена. Според един строителен
надпис на гръцки език, открит в развалините на селището, възстановявянетo на
кастела е завършено към 342 година.
Във втората половина на ІV в., е изградено трето укрепително съоръжение,
чрез което се обособява трети сектор, наречен от археолозите “Предградие”.
В V-VІ в. кастелът се споменава с името Акра
(от Акрос кастелум-„укрепен
нос”), като един от петнадесетте града на провинция Малка Скития, който
отстъпва по големина и значение само на Томи (Кюстенджа) и Дионисополис
(Балчик).
В началото на VІ в. в обновената и преустроена от
византийците мощна крепост се заселват хуни и българи. Те са съюзници на
византийската империя и имат задача да пазят северните й граници. През 513 г.
федератите се вдигат на бунт срещу император Анастасий. Той се опитва да
подкупи водачът на бунтовниците Витилиан, но не успява. Изпратената срещу
федератите византийска армия е разгромена пред стените на Акра. Според
летописците крепостните ровове били затрупани с трупове на императорски
войници. За да обяснят поражението и да защитят честта си, византийските автори
разпространили легендата, че български шамани излезли от крепостта,
предизвикали появата на гъста мъгла, настъпил мрак, а византийските войници
изпадали в ужас и като обезумели се хвърлили сами в рововете.
След като северното
Черноморие е включено в новосъздадената българска държава, през ІХ-Х в. на
територията на т.нар. Предградие се създава старобългарско селище. Прабългарите
не са морски народ и крепостните стени на Калиакра ги пазят не откъм сушата, а
откъм морето.
Следващото споменаване на Акре е от Х в. от Константин Багренородни в
съчинението му “За темите”, където авторът е отбелязал, че описанието е
направено съгласно стария ред, отразен в Синекдемоса на Хиерокъл от първата
половина на VІ
в. В морските карти след ХІІІ в. носът се отбелязва с името Калиакра (с
варианти Галиакра, Галиагра, Калиатра, Калацерка).
През ХІV в. българската държава се разделя на
три. Калиакра става център на най-източната част, чийто първи владетел е
боляринът Балик. При деспот Добротица, който е зет на византийската императрица
Ана Савойска, днешните източно - български земи получават неговото име - Добруджа, а Калиакра, като
нейна столица, преживява своя най-голям разцвет. Синът на деспот Добротица –
Иванко, сключва изгоден договор с италианската република Генуа и това
утвърждава Калиакра като голямо международно пристанище.
Изключително интересна е
съдбата на крепостта и в бурните
години след 1396-та, когато немският
рицар Ханс Шилтербергер я нарича столица на „Третата България”. Открити са
документи, че за кратко (1402-1404 г.) Калиакра е владение на Генуа с управител
Бартоломео ди Грималди.
От 1404 до 1417 г. Добружанското десподство и
неговата столица са под административното управление на влашкия воевода Мирчо
Стари (1387-1418).
Последната съпротива на
Калиакра е в 1444 г., когато армията на Владислав ІІІ Ягело (Варненчек) и Ян
Хуниади я освобождават за няколко дни. Една красива легенда прославя 40-те
български девойки, които пред робството предпочели смъртта във вълните на Черно
море.
След тези събития в крепостта е настанен
османски гарнизон, който остава там до Руско-турската война от 1877-1878 г.
Археологическите
проучвания на Калиакра се провеждат от дълги години, като днешният й вид на
впечатляваща туристическа дестинация е в резултат от разкопките проведени от
археолозите Георги Джингов, Ана Балканска,Мария Йосифова, Бони Петрунова.
Калиакра е обявена за природен и
археологически резерват. Неповторимото съчетание между историческите паметници,
отвесните червеникави скали, вълните, в които играят двойки делфини и добре
уредената инфраструктура са факторите, които обуславят носа като едно от
предпочитаните туристически дестинации в Община Каварна.
·
WC-да
·
път-да
·
алеи-да
·
паркинг-да
·
автобусна
спирка-мисля, че няма специална автобусна линия от Каварна например
·
за
контакти: Градски исторически музей Каварна, ул. Черноморска № 1Б,
тел. 0570/82327
