География
Местоположение
Община Гърмен е разположена в Югозападните Родопи. Обхваща части от долината на река Места и от западните
склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. На изток граничи с община Сатовча, на североизток – Велинград, на северозапад – Банско, на югозапад – Гоце Делчев и на юг – Хаджидимово. В територията на общината са включени селата: Балдево, Огняново, Скребатно, Осиково, Рибново, Марчево, Лещен, Горно
Дряново, Ковачевица, Дебрен, Дъбница, Хвостяне, Крушево, Ореше и Долно Дряново,
с общо население 16 379 жители
(21.07.05 г.). Село Рибново е с най-голям брой жители (2 601), а с най-малък е с. Лещен (9). Село Гърмен (1 810 жители) е административен, стопански и културен
център.
Релеф
Община Гърмен е с територия 388 479 дка, от тях близо 70% са горски фонд. Характерен за района е планинският и хълмисто-планински
релеф, с най-високата точка – връх Беслет (1 938 м). В
югозападната и средна част на общината се наблюдават дълбоко врязани речни
долини. Малка част от югозападната територия на общината е с типично равнинен релеф, като дял от Неврокопската котловина, през която протича р. Места.
Климат
Община Гърмен е едно от най-топлите места в страната, независимо от
заобикалящия планински релеф, тъй като се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален
и преходносредиземноморски, проникващ от долината на р. Места. Количеството на валежите е 620-780 мм/м2 средногодишно, като разпределението е сравнително равномерно през четирите
годишни сезона. Снежната покривка се задържа между 70-100 дни, а относителната
влажност на въздуха е 60-75%. Четирите сезона са ясно изразени, с топло лято и
умерено студена зима.
Специфичният
микроклимат в региона е подходящ за развитието на туризма. Въздухът е лишен от
индустриални замърсявания и вредни газове. Климатът позволява целогодишно
балнео, климатолечение и разнообразни форми на туризъм.
Води
Водните ресурси на територията на общината се формират основно от р. Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Пълноводието им е през пролетта (март-май), което се
свързва с топенето на снеговете и пролетните дъждове. В региона на долината на р. Канина има топли минерални извори с температура на водата от 35оС
до 40оС и общ дебит на находището около 8 л/с. Съществуват исторически данни за
това, че в миналото римляните са ползвали минералните извори за рехабилитация
на легионите си.
Флора
Горският фонд заема 281 228 дка (72%) от общата територия на общината. Разнообразието
на климатичните условия и релефа са фактори, които определят богатото
разнообразие на дървесна, храстовидна и тревна растителност. Широко разпространени са иглолистните дървета: черен и бял бор, смърч, ела,
бяла мура, европейска лиственица. Среща се и голямо разнообразие от
широколистни дървета: бяла върба, бяла и черна елша, тополи,
обикновен габър, келяв габър, космат дъб, липа, зимен дъб, бук, акация, бреза,
чинар, ива и др. От храстовидната и тревна растителност основно се наблюдават различни лечебни растения (над 50% от разновидностите в България могат да бъдат открити тук), диворастящи горски плодове и гъби. В района се срещат и редица редки и
защитени растения, като родопско
омайниче, българско прозорце, както и ендемити като родопска горска майка, зеленоцветен напръстник и др.
Фауна
Благоприятният климат, богатото видово разнообразие на горите, сравнително
гъстата хидроложка мрежа, както и обширните ненаселени територии, главно в
северната част на общината, създават благоприятни условия за развъждането на
благороден елен, сърна, дива свиня, срещат се и мечки, вълци, видри и други
видове едър и по-дребен дивеч. Части от територията на общината попада в мрежата НАТУРА 2000 – „зона Места”, в североизточна посока по поречието на р. Канина. Тук
могат да се видят черен щъркел, орел-змияр,
скален орел, белоопашат мишелов, черен кълвач, скална и червенокръста лястовица
и др. Особено място заемат и прилепите, някои от тях
попадащи под различни мярки на защита (бекщайнов
нощник, широкоух прилеп).
Природни забележителности
Поддържан резерват „Тъмната гора” (площ 30,2 хa), от 1999 г. има статут на поддържан резерват. Разположен е на около 20 км. североизточно от с. Ковачевица, в Дъбрашкия
дял на Западните Родопи, при 1500-1700 м. надморска височина. „Тъмната гора” е най-ценната защитена природна забележителност в региона, в нея се съхранява част от
вековната смесена гора – смърч, бук и ела. В границите на резервата са
разграничени 92 растителни вида, сред които се срещат и ендемитни и защитени
видове, както и 119 вида гръбначни животни с национална, европейска и световна
значимост. От бозайниците специален интерес представляват сърна, златка, лешников сънливец, а от птиците черният щъркел, скален орел, глухар. Сред безгръбначните с
консервационна значимост се срещат алпийска
розалия и горска мравка.
Скални образувания „Козият камък” и „Черната скала” в землището на с. Ковачевица, обявени за забележителност през 1976 г. „Козият камък” е разположен в красива местност с
иглолистни дървета, представлява внушителна гранитна изветрена скала. Множеството
правилно изсечени дупки в скалата, с различни големини, дават основание на
учените да смятат, че скалата е била тракийско светилище (древна обсерватория).
Маршрутът до скалните образувания започва от горско стопанство „Беслет” и е със средна степен на трудност, което позволява самостоятелно изкачване.
Огняновски минерални бани при с. Огняново –
балнеоложки курорт с регионално значение. Съществуват две групи извори. Първата група от 14 извора, известна под наименованието „Градски бани”, е разположена по долината на р.
Канина, а втората група от 3-4 извора, т.нар. „Селски бани”, се намира на 1 км североизточно от с. Огняново – откъдето идва и
наименованието „Огняновски минерални бани”. Минералната вода от изворите е бистра, без миризма,
приятна за пиене и с температура от 35оС до 40оС.
Разположени по каньона на р. Канина с чистите си води и заобиколени от иглолистни и акациеви
гори, Огняновските минерални бани предлагат приятна
почивка през цялата година. Изключителна гледка се открива от близките склонове
към върховете на величествената Пирин планина. Благоприятното географско
разположение, чудесните климатични условия и лечебните качества на тези
минерални извори привличат голям брой туристи целогодишно.
Дълбокият каньон на р. Канина – на час и половина пеша от с. Ковачевица се намира един от най-впечатляващите природни феномени в общината – „Синият вир”. Разположен в местност с живописна девствена природа, гъста борова гора и
непристъпни скали, стърчащи от двете страни на всеченото в югозападните
склонове ждрело на р. Канина. Мястото представлява каскада от прагове и
водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки издълбани от силата на водата
вирове, където водата придобива изумруден синьо-зелен цвят.
„Маноилова дупка” – на левия бряг на р. Маноиловски дол се
намира най-дългата
пещера в Родопския рид „Дъбраш” – „Маноиловата дупка”. Един от най-ценните
спелеоложки комплекси в страната, поради богатите си пещерни образувания и
значението й за опазване на световнозащитените видове прилепи. Пещерата
има карстов произход, средногодишна температура 8,7ºС и дължина 2 175 м.
Тук са установени 10 от общо 32 вида прилепи в страната,
повечето от които
редки за България и Европа, в т.ч. световнозастрашените
бехщайнов нощник,
широкоух прилеп, средиземноморски подковонос и др. Биоразнообразието
се
допълва от над 10 вида безгръбначни животни, сред които
сляпата троглобионтна
стоножка – локален ендемит, която може да бъде видян единствено в тази пещера.
Вековни чинари в с. Гърмен, обявени през 1968 г. за вековни, намират се на 0,5 км от
центъра на с. Гърмен, в близост до античен и римски град Никополис ад Нестум, в
кв. Заграде. Заградските чинари (от т.нар. вид източен чинар) са двете най-атрактивни дървета в околността, на обща
възраст над 600 години. В общината други шест дървета също са обявени за
вековни и представляват интерес – 2 източни чинара в с. Гърмен и с. Огняново, 2
бряста в с. Огняново и 2 тополи в с. Дъбница.
„Каялийски скали” – намират се в м. „Каялиецо” в западнородопския рид „Дъбраш” и са защитени скални образувания със статут
на природна забележителност от 1984 г. Разположени на 1 600 м надморска
височина, сред вековна гора от бял бор и смърч. Заемат 8 ха площ и
представляват уникален комплекс от величествени стърчащи скали и скални венци с
височина до 70 м.
История
В древността районът е населяван от различни племена, като най-трайни следи
оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места
и по склоновете на Западните Родопи се настанява основно тракийското племе беси. Свидетелства за богатия живот
на траките по тези места са останките в множеството могили в региона. При направените
проучвания са намерени фрагменти от атически съдове, предимно в м. „Драача” над с. Гърмен. Могилни некрополи има
и в землищата на селата Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне.
Към 146 г. сл. Хр., след продължителни битки между римските войски и местните тракийски племена, районът около Гоце Делчев
окончателно попада под римско владичество. В м. „Драача”, недалеч от тракийското селище
Кейрпара, император Траян (98-117) изгражда град в чест на победата над даките
в Добруджа и го нарича „Никополис ад Нестум” (град на
победата на Места). Градът е разрушен в края на VІ в. от славяните, като тук се заселва
племето смоляни, което населявало териториите до Централните Родопи. Славяните
са се занимавали със земеделие и скотовъдство, произвеждали са просо, пшеница,
лен, конопени и бобови растения, отглеждали са птици, дребен и едър рогат
добитък. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с
християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова
оброчно място се е запазило и до днес на изток от с. Гърмен, където всяка
година се колят животни за курбан.
По време на османското владичество селото се споменава неколкократно през
16-17 в. в османските регистри, за това свидетелства и турския чифлик, построен
върху територията на Никополис ад Нестум. Основен поминък на населението в
региона до 19 в. е земеделието, като част от мъжете работят и като дюлгери
(строители) във вътрешността на страната и Беломорието. По време на българското
Възраждане в региона са построени първите новобългарски училища и църкви (от
тогава датират: църквата „Св. Георги” в
с. Гърмен, църквата „Успение Богородично” в с. Огняново, църква „Св. Никола” в
Ковачевица, църква „Св. Парашкева” в Лещен, църква „Св. Параскева” в Скребатно,
църква „Св. Димитър” в Осиково и др.).
Населението от района се включва в доброволчески чети по време на
руско-турската война (1877-1878 г.) и по време на Балканските войни (1912-1913 г.). През 1901 г. в с. Гърмен, под ръководството на Стойко Пашкулев се формира
и народно опълчение „милиция”. Регионът, в който попада и община Гърмен е
освободен от Османско владичество през 1912 г.
Традиции и местни обичаи
Вековното съжителство на различните етнически и религиозни групи в община
Гърмен е довело до преплитане и зачитане на традициите и обичаите на местното
население, особено на двете основни култури – християни и мюсюлмани. Това е
особено видимо и впечатляващо в селата със смесено население където всички
празнуват, независимо християнски или мюсюлмански е празникът. Най-значимите
християнски празници, част от културния календар на община Гърмен са:
Йордановден (Богоявление), Сирни заговезни, Великден (Възкресение Христово), Гергьовден, Бъдни вечер и Коледа (Рождество
Христово), от мюсюлманските празници, такива са Рамазан Байрам и Курбан Байрам.
Интерес представляват съборите и празниците на отделните села, запазили
своята уникалност. Такова е честването на Гергьовден в с. Скребатно, където туристите могат да чуят характерното
родопско двугласно акапелно пеене, да се насладят на автентичен фолклор, както
и да се присъединят към празничната гощавка на поляните край селото. Съборът в с. Огняново, посветен на Успение
Богородично (14-15 август) – празникът преминава с много веселба и
традиционните борби на стадиона на 15 август. Интерес представлява и традиционният събор в с. Балдево на 2 август, по
случай Илинденско-преображенското въстание.
Може би най-голям интерес от всички местни обичаи представлява традиционната
помашка сватба в с. Рибново, която е запазила старите български обичаи на
сгодяването, както и местните обичаи, повлияни от исляма. Сезонът на сватбите е
през есенно-зимния сезон, като празника продължава 5 дни, съпътстван с много
песни и танци на площада. Кулминацията е през втория ден – рисуването на лицето
на булката т.нар. лепене на гелина.
Туризъм
Община Гърмен разполага с потенциал за развитието на различни
алтернативни форми на туризъм – селски, културен, еко- и балнео-туризъм. Богата
е на природни дадености и богато историческо и културно
наследство. Благоприятното разположение, близостта до утвърдени курорти
като Банско и Разлог, както и минаващото трасе Гоце Делчев – Драма, през ГКПП
Илинден и съществуващата сравнително добре развита хотелска база са основни
предпоставки за развитието на туризма в областта.
Туристически
информационен център, с. Огняново – намира се в центъра на с. Огняново и предлага информация
както за възможностите за алтернативен туризъм (селски, културен, еко и
балнеотуризъм) в общината, така и за съседните общини. ТИЦ разполага с
информация за природните забележителности, културно-историческото наследство,
транспортната инфраструктура, културни и спортни събития, чествания и празнични
прояви, включени в културния календар на община Гърмен.
Културно-исторически туризъм
Късно-античен и римски град „Никополис ад Нестум” – намира се в землището на с. Гърмен, в м. „Марков
чифлик” и м. „Хисарлъка”, на 7 км от гр. Гоце Делчев. Основан е през 106 г. от
римския император Траян, в чест на победата му над даките. Наречен е „Град на
победата при Места”. През Римската и ранновизантийската епохи Никополис ад
Нестум е от най-значителните градове на пътя, свързващ егейския бряг и
централния път Виа Егнатия през Родопите с Тракийската низина. Културният
разцвет на града е през периода II-VI в., в края на VI в. е разрушен от славяни
и авари. Върху развалините му през средновековието възниква селище, което
загива при походите на кръстоносците. През късното средновековие на част от
мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски
чифлик.
Късноантиченият и римски град Никополис ад Нестум е организиран по подобие
на малоазиатските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи
се под прав ъгъл в центъра на града. Ограден е от всички страни с високи
крепостни стени, с дебелина от 2,40-2,80 м, градежът е от речни камъни, споени
с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални
редове от по 4 реда тухли (opus mixtum). В резултат на археологически разкопки са
проучени изцяло южната крепостна стена с портата и голяма част от източната и
западната стени. Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред полукръглата екседра на
южната порта, 1 V-образна кула на западната стена и 1 правоъгълна кула на
източната крепостна стена. Непосредствено до вътрешната страна на южната
крепостна стена е разкрита банска постройка (терми), снабдена с обширна
съблекалня (аподитерий), хладен басейн (фригидарий) и горещ басейн (калдарий).
В югоизточния ъгъл на града е проучено и богато
перистилно жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик. В
глинен съд върху тухления под на най-голямото от помещенията на перистилното
жилище е намерена находка от 137 монети на византийския император Юстин и
съпругата му София (518-527 г.), която датира и загиването на града. При
разкопки са открити фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка
на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични
съдове, златен пръстен и др.
Никополис ад
Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в
Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за
археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.
Базиликата – намира
се на 2,5 км югоизточно от „Никополис ад Нестум”, в м. „Грамадето”. Раннохристиянската трикорабна базилика от елинистически тип
е датирана от IV в. Разкрити
са помещения с обща дължина 24,71 м, като подовете й са застлани с мозайки с геометрични, растителни и животински орнаменти.
Праисторическо селище
и тракийско светилище, с. Долно Дряново –
намира се в м. „Градището”, на 2,5 км североизточно от центъра на с. Долно
Дряново. Скалният комплекс съчетава новооткрито халколитно селище (V хил. пр. Хр.) и светилище от късната желязна епоха (VI-II в. пр.
Хр.). Съчетава относително рядък природен феномен
с тракийски култов център, с предварителен статут на паметник на културата от
национално значение. Природният феномен представлява 3
големи каменни човешки глави, известни в науката като миметолити и скални
фигури, наподобяващи патица, орел, костенурка, змия, вълк и други животни. Древните траки превръщат мястото в светилище, като
изсичат в скалите различни кръгове, големи човешки стъпки и трон с култови цели,
а за вход са използвали т.нар. «промушвачка” или
„чистилище” (долмен). В района е регистриран и
значителен културен пласт от халколита, като специално внимание заслужава
намереният глинен съд на възраст около 7 000 г.
Културно-исторически
резерват
„Ковачевица”, с. Ковачевица
– намира се на 15 км североизточно от с. Гърмен. Живописното село е разположено на 1000-1100 м надморска
височина в родопския рид „Дъбраш”. Създадено е в средата на ХV в. от български преселници. През втората половина на ХVІІІ в. тук се заселват българи майстори-зидари от Костурско, с което се поставя началото на добре развит център на зидарството.
Поради стръмния терен на местността, архитектурата тук
се отличава с компактни постройки и уникално разположени къщи.
Многобройните задънени, калдъръмени улички, сложните кръстовища и проходи създават една неповторима атмосфера. Къщите и днес са покрити с традиционните каменни плочи
(тикли), над които се извисява оригинален каменен комин. Неповторими със своите
архитектурно-художествени качества са Шумаревата, Гюзлевата,
Сарафовата, Коювите къщи, като шест от тях имат статут на паметници на
културата с национално значение: Даскаловата, Шунгуревата, Дишляновата,
Шимеровите, Банговата и Пиларевата къщи. Днес в селото са запазени 112 къщи
носещи духа на типичната Ковачевска архитектура, като голяма част от тях са
реставрирани. Ковачевица е едно от 9-те селища в България с изцяло запазена
възрожденска архитектура, със статут на исторически и архитектурен резерват от
1977 г.
с. Лещен – в
селото 15 стари родопски къщи са реставрирани
и предлагат на посетителите богат избор от възможности за активна почивка –
съчетание между почивка сред природата и уюта на българската традиция. Къщите
са обзаведени по лещенски, но разполагат с удобства
като телефон, телевизор, кухненски бокс и модерни санитарни възли. Във вилното
селище на разположение на гостите е и механа (приютена в старото килийно
училище), която предлага вкусни български ястия, като голяма част от продуктите
идват от личното стопанство на домакините. Възможностите за туризъм са лов,
риболов, езда, разходки в планината с джип или каруца,
бране на билки и гъби, посещение на минералните басейни в с. Огняново, разходка
до с. Ковачевица и др.
Музейна сбирка – в с. Скребатно се намира единствена в община Гърмен музейна сбирка, която е и втора по
значимост в региона, след музея в Гоце Делчев. Тя е създадена от инициативен комитет, с помощта на цялото
население на селото. Разположена е в уникална сграда, на над 300 години, построена над дере, в стар архитектурен
български стил. По време на турското робство е била конак (административен център), след което е трансформирана в килийно училище, а по-късно в светско
училище.
Музейната сбирка
се състои от:
Етнографската част – предмети от
бита, специфични национални носии на двата етноса (християни и мохамедани) – по голяма част с голяма етнографска стойност
(всички експонати са подарени от местното
население)
Историческа част – в три помещения са подредени различни
експонати, които проследяват участието на населението във важни исторически
събития за България. Експозицията представя хайдушкото движение – съхранени
арнаудски саби, ножове и пушки, много документи и снимков материал от
Национално освободително движение, участието на местното население в
Илинденско-Преображенското въстание. Отразена е и борбата за независима българска
църква (чрез снимков материал и документи).
Духовни храмове и културни паметници
Църква „Св. Никола”,
с. Ковачевица – построена е през 1848 г. и
е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално
значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида от
изток и външна галерия от запад. През 1893 г. северозападно край нея са
пристроени 4-етажна камбанария и килийно училище, които заедно с църквата са
обградени от каменен зид и образуват оригинален архитектурен ансамбъл. На
тавана е разположено изображението на „Христос Вседържител” (1848 г.), а над
колоните са монтирани икони с образи на пророци. Интериорът
на църквата се е оформял от различни майстори през годините. Липсват стенописи,
но има декоративни мотиви (дърворезба и живопис) по иконостаса, таваните,
аркадите, амвона и архиерейския трон. Архангел Гавриил и Богородица от „Благовещение”
и четирите фигури на църковните отци под тях са изписани с миниатюрна
прецизност. В църквата се съхраняват и по-стари икони – „Йоан Предтеча” (1736
г.), „Богородица с младенеца” (XVIII в.), „Христос на архиерейския трон” (XVIII
в.), „Богородица” и „Дейсис” (1807 г.) от тревненския зограф Димитър Коюв.
Църква „Св. Георги”,
с. Гърмен – построена
е през 1898 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на
културата с национално значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария,
като аркадата на централния кораб е декориран със стенописни изображения
(медальони). Иконостасът е голям, с имитация на
мрамор.
Църква „Св. Парашкева”,
с. Лещен – построена е през 1837 г. Декоративната живопис по
иконостаса и иконите са с художествена стойност. Църквата е обявена за паметник
на културата с местно значение.
Църква „Успение Богородично”,
с. Огняново – построена е през
1835 г. и е художествен паметник на културата с местно значение. Представлява
трикорабна псевдобазилика, полувкопана в земята, като към
западната й част е изградена камбанария. Градежът на църквата е от речен
камък. Иконостасът е таблен, с рисувана лозница. Цокълните
табла са със
сцени от „Шестоднева”,
а северната стена и колонадата са
покрити
със стенописи. Иконите от царския и апостолския ред са от
1863 г.
Църква „Св. Димитър”,
с. Осиково –
построена е
през 1846 г., художествен паметник на културата
с местно значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с открита дървена
нартика от запад,
а източната
апсида е полукръгла. Северната и южната фасади са с извивка на корниза,
повтаряща наклона на терена. Камбанарията, допълнително строена през 1894 г., е
каменна с височина 7 м. и с 2 камбани. Интериорът се разделя на 5 двойки
колони, свързани с аркада. Иконостасът е таблен, състои се от венчилка, апостолски
ред, лозница, надиконни пана, празничен ред, втора лозница, надиконни пана,
царски ред и цокълни пана. Иконите са от средата на XIX в., прецизно изписани с
миниатюрни детайли. Цокълните
пана са със сцени от „Шестоднева”. Царските двери са майсторски украсени с дърворезба,
с растителни ажурни орнаменти и медальони.
Таваните и
лозницата са апликирани с мотиви от червени цветя. В
центъра е изображението на „Христос Вседържител”, на
младини.
Архиерейският трон е с примитивно изрязани лъвове, а амвонът
със скулптиран гълъб.
Църква „Св. Димитър”,
с. Балдево – построена е
през 1882 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на
културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с галерия от юг и камбанария,
пристроена по-късно. Рисуваният
иконостас е със сцени от „Шестоднева”,
иконите (1884 г.) са изпълнени от зограф-примитивист.
Църква „Св. Параскева”,
с. Скребатно – построена през 1835 г., художествен
паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с пристроена камбанария през 70-те години на XX в. Колонадата
е украсена със стенописи,
майсторът изографисал църквата е самобитен.
Джамия, с. Долно
Дряново – представлява атрактивен архитектурен ансамбъл от намиращи
се в съседство две джамии – стара нереставрирана на повече от 500 г. и нова,
строена през 1998 г. Новата джамия е една от най-големите в региона.
Културен календар
на община Гърмен
|
Културни прояви и празници
|
Дата на провеждане
|
1.
|
Ден
на родилната помощ
|
21 янури
|
2.
|
Трифон
Зарезан
|
1 февруари
|
3.
|
Ден
на самодееца
|
1 март
|
4.
|
Ден на освобождението на България от османско
владичество
|
3 март
|
5.
|
Международен
ден на жената
|
8 март
|
6.
|
Седмица
на детската книга
|
месец
април
|
7.
|
Празник
на община Гърмен
|
месец
април
|
8.
|
Ден на българската просвета и култура и на славянската
писменост
|
24 май
|
9.
|
Ден
на учителя
|
25 май
|
10.
|
Ден
на детето
|
1 юни
|
11.
|
Ден
на Христо Ботев
|
2 юни
|
12.
|
Събор в с. Балдево – в чест на Илинденско-преображенското
въстание
|
2 август
|
13.
|
Събор в с. Огняново – в чест на Св. Богородица (Голяма Богородица)
|
15 август
|
14.
|
Откриване
на учебната година
|
15 септември
|
15.
|
Ден
на народните будители
|
1 ноември
|
16.
|
Бъдни вечер/Коледа
|
24, 25 декември
|
17.
|
Нова
година
|
31 декемрви
|
18.
|
Рамазан байрам
|
Есенно-зимен период датата се мени
|
19.
|
Курбан байрам
|
70 дни след
Рамазан байрам
|
20.
|
Сватби в с. Рибново
|
ноември-март
|
Галерии
Арт Галерия с ателие „Узунова Къща”, с. Ковачевица – Димитър
Михайлов е самоук художник, бивш алпинист, той рисува главно пейзажи, по-малко
графики, използвайки масло и пастел. В творческата си кариера има 2
самостоятелни изложби – в София и Берлин (Германия), като излага своите картини
основно във вилата си в с. Ковачевица, превърната в галерия с ателие.
Арт Галерия с ателие „Кадема”, с. Ковачевица – Георги
Попов е художник-приложник, занимава професионално с живопис, графика и
дърворезба. Специално внимание заслужава неговата арт-вила, представляваща
изключително оригинална адаптация на плевня в стила на местните традиции.
Арт Галерия с ателие „Лещен”, с. Лещен – Дарина
Христова е млада художничка, завършила изобразително изкуство във
Великотърновския университет. Занимава се изключително с живопис, като основна
тема в нейното творчество е природата. В галерията, представя както свои
платна, така и редица интересни проекти на съпруга си – писателя Борис Христов,
и техния приятелски кръг все от изявени български художници и приложници.
Места за настаняване и хранене
с. Огняново:
Хотел „Елис”, тел.: 07523 / 20 65
Хотел „Виктория”, тел.: 07523 / 31 82
Хотел „Виктория”, тел.: 07523 / 31 82
Хотел „Рай”, тел.: 07523 / 20 58
Вила „Мери”, тел.: 07523 / 21 68
Хотел „Бохема”, тел.: 07523 / 31 18
Хотел „Минерални извори”, тел.: 07523 / 21 38
Комплекс „Петрелийски”, тел.: 088 / 884 6993, 089 / 856 4942
Комплекс „Петрелийски”, тел.: 088 / 884 6993, 089 / 856 4942
Хотел „Чинара”, тел.: 088 / 779 1421, 088 / 747
2387
Комплекс „Градина”, тел.: 07523 / 20 50
Хотел „Делта”, тел.: 07523 / 20 05
с. Марчево:
Хотел „Черният кос”, тел.: 07523 / 30 82
Хотел „Майц”, тел.: 07523 / 21 67
с. Лещен:
Вилно селище Лещен, тел.: 0751 / 29 107, 07527 / 522, тел./факс: 07527 / 448
Хотел „Черният кос”, тел.: 07523 / 30 82
Хотел „Майц”, тел.: 07523 / 21 67
с. Лещен:
Вилно селище Лещен, тел.: 0751 / 29 107, 07527 / 522, тел./факс: 07527 / 448
с. Ковачевица:
„Баятева къща”, тел.: 07523 / 30 44
„Капсъзова къща”, тел.: 07527 / 443
„Спасовата къща”, тел.: 0888 / 722 3393
„Жечевата къща”, тел.: 07527 / 461, 02 / 986 4770, 089 / 987 1794
„Милчевата къща”, тел.: 07527 / 445
„Велчевата къща”, тел.: 07527 / 482
„Капсъзова къща”, тел.: 07527 / 443
„Спасовата къща”, тел.: 0888 / 722 3393
„Жечевата къща”, тел.: 07527 / 461, 02 / 986 4770, 089 / 987 1794
„Милчевата къща”, тел.: 07527 / 445
„Велчевата къща”, тел.: 07527 / 482
„Кюпова къща”, тел.: 0888 / 834 7478, 089 / 959 8232
„Мелчина къща”, тел.: 0888 / 834 7478
„Жерева къща”, тел.: 07527 / 423
„Даскалова къща”, тел.: 07527 / 411
„Гюзелева къща”, тел.: 07527 / 411
„Ковачницата”, тел.: 0888 / 870 3495
мотел „Ковачевица”, тел.: 07512 / 66 69
В общината има редица места за хранене, освен тези към почти всики хотелите
и местата за настаняване има и няколко ресторанти и механи, който предлагат вкусни
местни гозби.
с. Гърмен
Механа „Парка” – за резервации, тел.: 0888 / 781 8884
с. Ковачевица
Кръчма „Синия вир” – за резервации, тел.: 089 / 992 7539
с. Лещен
В центъра на селото в някогашното килийно училище се помещава уютна
кръчма – за резервации, тел.: 088 / 854 4651, 089 / 664 5584
Държавни и общински институции в община Гърмен
- Община Гърмен
тел.: 07523 / 20 40, 20 44
факс: 07523 / 31 79
e-mail: obs_garmen@bitex.bg
Секретар на общината: Лилия Порова
- Държавно
лесничейство Гърмен
тел.: 07523 / 20 22
Директор: Исмаил Моллов
- Кметство – с.
Балдево
тел.: 07523 / 31 61 - Кметство – с. Горно Дряново
тел.: 07527 / 283 - Кметство – с. Лещен
тел.: 07527 / 283 - Кметство – с. Дебрен
тел.: 07527 / 21 10 - Кметство – с. Долно Дряново
тел.: 07531 / 283 - Кметство – с. Дъбница
тел.: 07531 / 283 - Кметство – с. Ковачевица
тел.: 07527 / 413 - Кметство – с. Крушево
тел.: 07531 / 315
Центрове, предлагащи туристически
услуги и местни лица
Ателие за развитие на традициите (АРТ) – с. Гърмен
Бойка Пашкулева – уредник
Работилница за възраждане на занаятите (РВЗ) – с. Дъбница
Ангел Лазаров – уредник
Туристически информационен център (ТИЦ) – с. Огняново
Вера Праматарова – секретар
Исторически музей
– Гоце Делчев
Спаска Паскова – Директор на
музея
Контакти на местни лица, предлагащи туристически услуги:
Димитрия Христова – краевед, с. Скребатно, тел.: 07523 / 34 89, 0899 / 05
67 98
Хасан Хаджийски – краевед от с. Долно Дряново, понастоящем зам. кмет на община Гърмен, тел.: 0898 / 877 0594
Йордан Ташев – планински водач от с. Ковачевица, тел.: 0898 / 926 5978
Александър Дишлянов – планински водач от с. Ковачевица, тел.: 0898 / 735 3434
Атанас Хаджиев – председател на клуб за екстремни
спортове „Прилеп” – Г. Делчев, тел.: 0898 / 850 9417
Стойчо Дишлянов – старши лесничей в район Беслет,
планински водач от с. Ковачевица, тел.: 0878/ 790034
Илия Милев – краевед от с. Гърмен, тел.: 07523 / 21 48
Юри Панков, тел.: 07527 / 522, 0888 / 854 4651, църква „Св.
Парашкева”, с. Лещен
Борис Малев – председател на църковното настоятелство на
църква „Св. Димитър”, с. Балдево, тел.: 07523 / 31 00, 0898 / 797 3588,
Васил Лисичков – клисар на църква „Св. Никола”, с.
Ковачевица, тел.: 0898 / 977 5700,
Димитър Михайлов, тел.: 0899 / 035 281, Арт Галерия с ателие „Узунова Къща”, с.
Ковачевица
Георги Попов, тел.: 0899 / 390 182, Арт Галерия с ателие „Кадема”, с. Ковачевица
Дарина Христова – галерист, тел.: 0896 / 645 593, Борис
Христов – писател, тел.: 0886 / 646 631, Арт Галерия с ателие „Лещен”, с. Лещен